a73cdeb00f5e2307bb481f9f25663621

Бедните деца

Автор: Антонио Митков

Разказ, вдъхновен от едноименното стихотворение на Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“

 Слънцето вече изгряваше и бедните бездомничета, измръзнали от зимния студ през дългата нощ, излизаха за поредната си разходка из украсения празнично град. Може би заради зимния студ или твърде ранния час градът беше празен и пуст. По улиците бродиха само бедните гаврошовци. След кратката си разходка, още по-измръзнали, изстрадалите деца решиха да се скрият отново на обичайното си място – малка глуха уличка в центъра на града. Там имаха местенце, където се сгушваха, за да се стоплят, приседнали до стара сграда, далеч от очите на тълпата.

 Изведнъж съзряха в далечината нарастваща сянка. Беше приятелят им Боби. Боби беше по-различен случай. Бездомник едва от седмица, той имаше богато семейство. Баща му притежаваше компания за производство на слънчеви панели и семейството се радваше на луксозен живот. Заради многото си ангажименти, свързани с работата, бащата и майката на Боби нямаха време за него. В малкото минути, които прекарваха заедно, те обикновено започваха да го обиждат. Не харесваха външния му вид, Боби беше пълничко момче, ядосваха се заради ниските му оценки в училище, нерядко го биеха.

 Един ден Боби не издържа и просто си тръгна. Беше студена зимна утрин след поредния скандал. Предпочете улицата пред живота, който родителите му му осигуряваха. След няколко дни бездомен Боби вече не се чувстваше добре здравословно. Отиде до близката аптека, за да помоли за някакъв лек. Но аптекарят му каза, че не се знае какво може да му има и не може просто така да му даде лекарство.

 Беше станало обедно време, периодът, в който в центъра на града се събираха най-много хора, затова гаврошовците станаха и се отправиха към тълпите, за да молят за дребни монети, с които да си купят нещо за ядене. На Боби се налагаше да събере най-много пари, защото не беше свикнал още да задоволява апетита си с малко. Другите деца вече си бяха купили по един сух сандвич, а той все още протягаше ръце към минувачите.

 Изведнъж Боби се почувства много зле… зави му се свят и се свлече на земята пред очите на преминаващите хора. Останалите деца се струпаха около него, някои замолиха непознатите да се обадят за медицинска помощ, защото приятелят им е зле. Най-накрая се появи един добър човек, който се втурна към Боби и веднага повика линейка.

 Боби се возеше към болницата в безсъзнание. Бедните му приятели тичаха след линейката повече от час, за да стигнат до лечебното заведение. Не им хрумна и за миг да изоставят приятеля си. Когато стигнаха до болницата видяха родителите на Боби да плачат. Положението на малкия бездомник беше тежко. Докторите полагаха всички усилия да спасят живота му. Чакаха 9 часа в мъчителна неизвестност. Най-накрая лекарят се появи с тъжно лице и каза:

– Боби е получил тежък сърдечен удар в резултат на диабет. За жалост беше твърде късно и не успяхме да му помогнем…

 Родителите бяха съсипани. Те може би не бяха идеални и не постъпваха правилно, но го обичаха. Съсипани бяха и малките му приятели, които дадоха всичко от себе си, за да помогнат.

 Родителите се отправиха към луксозния си дом в квартала на богатите, а бедните гаврошовци към малката глуха уличка, където и тази нощ щяха да спят сгушени, за да се топлят.

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *