Малкият принц

Малкият принц и аз

Автор: Александър Димитров

 Една вечер се разхождах край морето и гледах звездите. Те са толкова много, но аз търсех най-малката. Тази на малкия принц. Коя ли е астероид Б 612? И тогава зад мен се чу глас.

– Моля…нарисувай ми една звезда!

 Обърнах се и видях едно необикновено момче с руси къдрици, също като моите, и златно шалче на вратлето. Приличаше на малкия принц. Това той ли е наистина, или ми се иска да е така?

– Нарисувай ми една звезда… Малка звезда. Планетата, от която идвам, е много малка.

 Гледах го и не успях да кажа и дума, но започнах да рисувам по мокрия пясък звезда. Това момче е малкият принц, но как е възможно?

– Не. Тази е голяма. Казах ти – по- малка.

 Тогава нарисувах много звезди, задрасках ги и му казах, че небето не е ясно и тя не се вижда, но със сигурност е там. И той беше доволен.

– Името ми е Алекс. Искаш ли да сме приятели? – попитах нетърпеливо.

– Тръгнал съм да си търся приятели. Приятелите се чувстват със сърцето и аз почувствах, че ти си мой приятел.

– А какво е това на устата ти?- попита малкият принц.

– Маска.

– Какво е маска? Защо я носиш? – Задаваше много въпроси и аз започнах да му разказвам всичко, което знам за вируса, който ни превърна в затворници по домовете ни. Обясних, че маските ни предпазват. Трябва да спазваме хигиена и дистанция. Стоим по домовете си, за да не се разпространява заразата, която върлува из целия свят.

– Възрастните не разбират, че децата не могат да живеят така. Пишат заповеди, правила и чакат да ги спазваме. Това ще ни разболее със сигурност! – рекох аз.

 Беше късно, а сутринта трябваше да ставам рано за училище и затова му предложих да дойде с мен у дома и да ми погостува. Бях сам също като него.

 В 8:00 ч. Тиймс започна да звъни и трябваше да вляза в час по литература. Малкият принц също беше до мен, тъй като сме на обучение в електронна среда. След като проверихме домашните, госпожата ни каза, че днес ще говорим за един малък принц и неговата роза. Беше ни подготвила презентация с много негови рисунки.

– Но вие откъде знаете за мен и моята малка планета, за розата и срещите ми с пилота и лисицата?- попита ме той. Показах му любимата си книга със заглавие „Малкият принц” от Антоан дьо Сент- Екзюпери, а в същото време госпожата говореше от компютъра:

– …… Книгата е преведена на 180 езика. ……

 Исках толкова много да му покажа какво е да ходиш на училище, да играеш с приятели навън, да се смееш и забавляваш на воля, но в момента и аз бях като него. Затворен вкъщи с един компютър и моето малко кученце, за което се грижа. Задавам въпроси, но не получавам отговори. Докога ще съм и аз като малкия принц така самотен на моята планета? Трябва ли да тръгна да обикалям планетите с него и да търся свободата, от която всички се нуждаем?

 С разказа си Александър Димитров спечели специалната награда на организаторите в първото издание на конкурса „Моята мечтана история с… герой от книга, филм или комикс“.

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *