Silhouette of children playing

Детство мое

Автор: Сияна Костадинова

 Здравей, Детство мое! Как си? Болят ли те раните от падането на коленe? Кървят ли още лактите? Расте ли зъбчето? Радвам се! Знаеш ли, ти си все весело – независимо колко боли – чувам твоя звънлив смях.
 Наскоро ме попитаха какво е детството. Описах те. Искаш ли да разбереш как? Ти си едно вълшебство, което ни приветства на този свят. Прохладен вятър в летните вечери. Разпалваш звезди, докато ние, децата, се смеем, седнали на тротоара между къщите. Ти живееш на село, не можеш да приемеш града, пълен с възрастни, които гледат накриво, ако им поискаш бонбон, затичаш се по улицата или поседнеш да играеш с колички на пътя им.
 Да, селото е твоето място. Там разцъфцъфваш в нас. Там можеш да тичаш, да падаш, да ставаш, да викаш на воля. Там хората пазят детето в себе си и не прикриват усмивките си, когато го видят да минава покрай тях.
 Знаеш ли, Детство, може би ще има хора, които ще кажат, че при мен ти не живя щастливо.
 Да, рядкост бяха тези вечери на село. Когато стоях на улицата, гледайки залеза. Нямаше с кого да си бъбря, докато не ме извикат да се прибера. Не скитосвах по цял ден. Не тичах в парка, не плувах в реката. Но бях щастлива. Наистина. Бях благодарна и за единичните случи, в които имах тези вечери. Затова сега мога със сълзи на очи да си припомня тези дни.
 Отиваш си, Детство, знам го. Бавно, тихо, без дори да се сбогуваш. За това  съм тук. За да кажа благодаря! Благодаря, че ме посрещна на Земята. Че ми даваше силите за усмивката, глас за смеха, тъга за сълзите. За всичко съм благодарна! За всеки миг с теб! Защото ти можеше да ме подминеш, да отидеш при друго дете и аз щях да виждам сив свят.
 Благодаря! Винаги ще пазя част от теб тук, вътре.
 Довиждане, Детство! Не ме забравяй!

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *