7e8830dd0f3dc0327578b51f24649887

Нужно ли е днес да познаваме историята си?

Радослав Иванов

  „Народ без минало е народ без бъдеще“, затова трябва да познаваме българската история, да помним завета на великите личности, като хан Аспарух – създателят на българската държава, княз Борис I и посрещането на братята Кирил и Методий по нашите земи с българската азбука, цар Симеон Велики – умел държавник и книжовник.

  Дали имаме нужда да познаваме историята си? Категорично да – опознавайки я, добиваме съзнание и гордост на българи, преминали през многовековни възходи и падения, оцелели и запазили духа на Отец Паисий, на Ботев и Левски.

  Какво е историята? Дебели книги, сборници и учебници с безчет факти, многобройни събития и безброй дати, които трябва да помним, дългогодишни уроци за миналото на различни държави, племена и хора, които сравняваме с нашата българска история, анализираме ги и правим изводи какво е било, защо и как се е стигнало до настоящия облик на нашата държава и какво сме дали и ние на света в развитието на цивилизацията.

  Кой пише историята? Да, историците, но не само. Някой бе казал, че „историята се пише от победителите, не от героите“, а какво би било, ако се опитаме да я погледнем през очите на героите, отразени в песни и легенди за славни хайдути като „Чавдар войвода, синът на Петка Страшника“, пресъздадени в българската художествена литература?

  Първата ми среща с героите от историята е с Левски: „Бате, кой е тоя синеок герой? Левски, мило братче, се нарича той !“ (Цветан Ангелов). След това се появи Ботев: „Кой не знае Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?“ (Хайдути) и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ (Хаджи Димитър). Последва Паисий Хилендарски- монах, написал първата история на България в мрачна килия и неговият вопъл „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“. Истински пример за оптимист по време на турското робство, който пише „История славянобългарска“ 116 години преди освобождението на България от османска власт.

  Друг пример за такова произведение е първият български роман „Под игото“, написан от Иван Вазов, който разкрива всекидневието на хората преди и по време на Априлското въстание, научаваш в какво състояние на забвение е била България и колко смелост, патриотизъм и родолюбие са били нужни на героите да защитят своята Родина.

  И така от най-ранна детска възраст осъзнах какво е за мен България с прочит на стихотворение на Георги Джагаров „Земя като една човешка длан…“, но “аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян“ (България). Да завършим с Вазов „Аз съм българче“, роден в земите на хан Аспарух, отраснал с разкази за велики битки и победи на цар Симеон, Калоян, „син съм на земяземя прекрасна“ и на нацията, която посрещна и даде подслон на братята Китил и Методий, създателите на славянската писменост, закърмен с подвизите на легендарни български герои, пример за патриотизъм и родолюбие като Ботев, Левски и много други знайни и незнайни. Това е за мен историята, независимо кои са източниците – летописи, литература, славни песни и многовековни легенди, затова ни е нужна и днес – да помним и с гордост да заявим пред Европа и света „Аз съм българче“.

Кристина Белчева

  Историята е много важна за един народ, защото без нея ти няма да знаеш кой си, от къде идваш, къде живееш и какви грешки не трябва да повтаряш.

  В миналото България е имала много победи и много загуби. Имало е и много трудности, които са били преодолявани. Няма народ без грешки или спъвания, но тези неща не трябва да ни карат да се отегчаваме или да си мислим, че щом сме имали много грешки, сме били глупави. Напротив. Грешките ни учат как да станем по-добри и по-опитни хора.

Емма Христова

  В миналото се ражда бъдещето. Всяко същество и въобще всичко на този свят има свое минало, което определя бъдещето му. В някои случаи то му помага, а в други му пречи. Българското общество трябва да познава историята си и да е благодарно за всичко, което е станало и на всички българи, които са се жертвали за бъдещето на България. Постъпките на всички владетели и хора водят до живота ни днес. Ако изучаваме внимателно миналото и последствията, до които са довели действията на нашите предци, ще можем да взимаме по-мъдри решения и да направим България хубаво и спокойно място.

Ема Ненова

  Всички казват, че трябва да се гордеем с нашата страна, защото предците ни са направили велики неща, спечелили са велики битки, унищожавали са велики противници и са завладели огромни земи. Но какъв е смисълът от това днес? 

  С настъпването на интернет и технологиите всичко се променя, сякаш с всяко ново поколение ние губим частица от родното. Нека се замислим, заслужаваме ли да се наричаме българи. Та ние кога последно сме били на първо място, независимо в каква област. България се разрушава отвътре. От политици, които ни продават за жълти стотинки, и граждани, които не оценяват нищо освен себе си. Българи? Не, роби на собствената си държава. Затова на въпроса “има ли нужда съвременното българско общество да познава историята си”, аз казвам – не, защото обществото днес не заслужава да научи какво сме постигали, когато животът на обикновения човек е бил от значение.

Кирила Иванова

  За да си горд българин, трябва да знаеш през какви трудности е минавала собствената ти родина. Пред какви държави се е изправяла. Имала е много загуби, но и победи, които са останали в историята и винаги ще са там. Днешното общество се интересува от по-различни неща, но ако не познава историята си, народът не може да има бъдеще. Българският народ е един от най-древните, оказал влияние върху живота на много други народи, което не бива да се забравя.

Самуил Тодоров

  Историята е нашата опора. Тази опора не трябва да се забравя, колкото и грешки да сме допуснали, колкото и наши постъпки да не са ни харесали, ние трябва да я приемем такава, каквато е. Точно от тези грешки трябва да си вземем поука и да се стараем да не ги допускаме повече. Но можем ли да направим разлика между минало и бъдеще? Делата, които вече сме направили, остават в историята и се помнят от много хора. Историята ни дава реална представа за това, което сме, за нашите прадеди, за нашите корени, културн и традиции. Тя ни е запазила през вековете като хора, които изпитват различни чувства-любов, милосърдие, но и омраза, злоба, завист. Хората преди нас, ние, хората след нас-всички все някога ще отидем в историята. Така този непрестанен цикъл на живота ще се повтаря до края на вечността.

  Трябва да изучаваме и помним историята, защото и ние някой ден ще влезем в нея, независимо дали с някое велико откритие или като обикновени хора.

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *