Изкуство ли е да бъдеш добър?

“Светът през очите на децата”
Автор: Анелия Димитрова

Николай Желев

 Да бъдеш добър, е въпрос на природни заложби и възпитание. Нужно е осъзнаване и желание да надградиш основните добродетели. Добрият човек е учтив, работлив, щедър, умен, справедлив и винаги готов да помогне на другите.

 А какво е изкуството? То е онази част от живота, която носи красота и наслада на човека. За да си добър художник, певец, писател или музикант се изискват специални умения, които се добиват с много труд и талант. Тези умения са нещо различно от качествата на добрия човек в общия смисъл на думата. Когато се роди едно дете, то се учи да бъде добро от семейството си и средата.

 Добрите деца са послушни, спокойни, не правят бели и даряват околните с любов. Колкото повече расте, толкова повече се разширява кръгозорът на детето и то надгражда тези добродетели съобразно новите си познания и ценности. Стреми се да е полезно на себе си и на обществото, на което принадлежи, защото всички деца искат да бъдат харесани и обичани. В този смисъл обикновеният човек се доближава до човека на изкуството – и двамата имат стремежа да даряват красота и светлина на другите, но докато изкуство е възприемано различно от всички, добрината е универсален език, чрез който можеш да докоснеш сърцата на неограничен брой хора.

Радослав Иванов

Не е никак лесно да отговориш на въпроса „Изкуство ли е да бъдеш добър?“. Започвам да размишлявам и да търся връзката между двете понятия – „изкуство“ и „добър“. Ще ми се да заменя думата „добър“ с „добрина“, защото тя е еднозначна.

 Търся дефиниция на думата изкуство: това е произведение, датирано във времето, което вълнува със съвършенство на образ, картина танц, музика, архитектура и има свой автор. Добрината е ценностна категория на човешкия характер и повечето хора, сторили добро, предпочитат да останат неизвестни. Изкуството е материално и се купува с пари, добрината – не. По тези причини за мен тя стои няколко стъпала над изкуството.

 В изкуството всички се записва, съхранява и оценява, докато за доброто няма запис, няма дори дефиниция. Добрината излиза сякаш от човешката душа незнайно как. Дали е инстинкт? Може би, защото, когато правим добро, не се замисляме, не разсъждаваме, не оценяваме – просто подаваме ръка и го правим. Доброто е тайнство. Мога да нарека изкуството и добрината „дар божи“ с различни измерения. Изкуството е талант и много съзнателен труд, а добрината – божествена искрица в душата ни, с която Бог е дал умения на обикновените хора да вършат необикновени неща. И двете оставят следа, и двете носят удовлетворение.

 В повечето случаи за добрината не се говори, защото тя е стеснителна. Не чака благодарност – тя е благородство. Бетховен е казал: „Аз не познавам друг белег на превъзходство освен добротата“. Бих добавил само – и прошката…

“Светът през очите на децата”
Автор: Анелия Димитрова

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *