Професията учител – сбъдната детска мечта

  За призванието да бъдеш учител, за предизвикателствата на професията, всеотдайния труд и удовлетворението от всяка детска усмивка разказват Веселина Георгиева, Людмила Боянова и Хатче Фари, класни ръководители на първите четвъртокласници на ОУ “Александър Георгиев-Коджакафалията”.

 Всеки от нас е дарен с определен талант и заложби, които трябва да открие и развие в живота си – нарича се призвание. Призваните учители се разпознават по това, че са обичани. Те печелят доверието на учениците, създават искрено приятелство и получават обич и уважение. Всеки техен жест носи светлина, докосва с любов и оставя следа завинаги.

  На 15 септември с г-жа Хатче Фари

 Днес ви срещаме с трима призвани учители – Веселина Георгиева, Людмила Боянова и Хатче Фари.

Здравейте! Представете се накратко.

Веселина Георгиева: Казвам се Веселина Георгиева, учител в ОУ „Ал. Георгиев-Коджакафалията“. Преподавам по математика и информационни технологии. Майка съм на две момчета на 14 и на 7 години.

Людмила Боянова: Аз съм Людмила Боянова, по професия учител в начален етап на основното образование и изпълнявам длъжността заместник-директор по учебната дейност в ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“. Тази учебна година съм и класен ръководител на 4. Б клас.

Хатче Фари: Казвам се Хатче Енвер Фари. Висшето си образование получих в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас. Бакалавър съм по “Предучилищна и начална училищна педагогика”. Работя като учител, начален етап на основно образование, в ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“.

– Как избрахте професията учител?

Людмила Боянова: Това е моя мечта от дете, а към настоящия момент – сбъдната мечта вече 28 години.

Хатче Фари: За мен също е призвание, което усещам още от детството. Професия, която ми дава възможност за ежедневно развитие и израстване.

Веселина Георгиева: Първото ми висше образование е по специалност „Финанси“. Повече от 10 години работех като счетоводител, но постоянно усещах, че не е моето призвание, че не съм удовлетворена от това, което правя. Винаги съм искала да бъда учител, да предавам знанията си на децата и да ги вдъхновявам да учат. Така един ден взех решение да последвам тази мечта и се записах да уча за начален учител.

– По какъв начин тази професия промени живота ви?

Хатче Фари: Тази професия донесе удовлетвореност в живота ми и ме направи по-отговорен човек. Получих сила, с която мога да променя света на моите малки ученици – да го направя вълшебен и по-добър.

Людмила Боянова: Ежедневната срещата с любопитните детски очи, сблъсъкът с различни характери и ценностна система неизменно води до израстване и промяна. За това тази професия е уникална за мен.

Веселина Георгиева: Чувствам се щастлива и удовлетворена. Всеки ден идвам с желание в училище и се зареждам от детските усмивки. Виждам резултатите от труда си – знаещи и можещи деца.

  Г-жа Людмила Боянова прие от името на ОУ “Ал. Г. – Коджакафалията” почетна грамота за принос
в развитието на международни и национални проекти и програми

– С какви чувства посрещате днес празника на българската просвета и култура – 24 май?

Людмила Боянова: Животът около нас се променя много бързо. На днешния празник няма фанфари, цветя, усещането да сме заедно, но в нашето училище правим всичко възможно да задържим искрицата в сърцата си.

Хатче Фари: „С радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език“, с тези думи Константин-Кирил Философ поема мисията да създаде азбука на нов език и завинаги променя българската история. Тя отваря за нас пътя на книжовността и съзиданието на словото. Малко са държавите по света, които имат заслуга в речта на други народи, затова винаги трябва да помним колко специална е нашата писменост. Няма нищо по-красиво от високия дух и нищо по-силно от знанието.

Веселина Георгиева: Първата асоциация, изникваща в съзнанието ми, когато чуя 24 май, е светлина. Словото притежава огромна сила. Думите могат както да вдъхновяват, така и да унищожават. Малко нации могат да се похвалят със собствена писменост. Наша отговорност е да помним историята, да пазим чист езика ни и да предадем на следващите поколения любовта към словото. За мен 24 май е един от най-хубавите български празници, укрепващ националното ни самочувствие. Мисля, че в днешния свят на дигитализация и глобализация пред нас стои предизвикателството да съхраним традициите си, но едновременно с това да използваме всички възможности, които ни дават технологиите, за да популяризираме делото на Кирил и Методий.

– Има ли учител (историческа или съвременна личност), от когото черпите вдъхновение?

Хатче Фари: Учителят, който остави незаличима диря в моето сърце и моят пример за подражание, е Виолета Йорданова – моят класен ръководител от пети до дванадесети клас. Тя е учител, който влага цялото си сърце и цялата си душа в професията. Научи ме, че животът е различен от училището, защото в реалността съдбата първо ни тества с изпита и едва после научаваме урока. Благодарна съм ѝ за всеотдайността, загрижеността и обичта, с които ме дари.

Веселина Георгиева: Преподавателката ми по литература от 8. до 12. клас – Елена Ганчева. Тя е учителят, който ме вдъхнови да поема по този път. Тази изключителна жена успяваше да ни провокира (тийнейджъри в най-бурните си години) да четем освен задължителните книги за лятната ваканция и философи като Шопенхауер, Ницше, Юнг и други, при това доброволно. Изключителен професионалист, но преди всичко учител, който обича учениците си.

Людмила Боянова : Моето голямо вдъхновение винаги е идвало от общуването с децата – чувството, че съм намерила правилния път към тях, е най-големият ми стимул.

– Как ще отбележите 24 май с учениците си?

Людмила Боянова: 25-ти май ще бъде посветен на делото на солунските братя като творчески проект, в който те ще използват знания и умения по различните предметни области.

Веселина Георгиева: Подготвяме проект със заглавие „Кирил и Методий – живот в дати“. Децата вече са изучавали средновековната ни история по Човека и обществото. Ще обобщим наученото, като хронологично подредим значимите дати, свързани с живота и делото на солунските братя. За целта ще използваме както книгите, така и технологиите – различни програми и платформи в интернет.

Хатче Фари: Ще четем изразително стихотворения, посветени на празника. Ще ги запишем в аудиофайл, който ще споделим в социалните мрежи, за да достигнат до повече хора. Също така ще разкажем за българските книжовни школи. В този светъл ден ние ще се обединим около всичко онова, което никога няма да ни бъде отнето – езикът и културата.

  На 15 септември с г-жа Веселина Георгиева

Тази година изпращате първия випуск четвъртокласници на ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“, наесен те продължават в прогимназиален етап – кои бяха най-важните умения, които искахте да им предадете?

Хатче Фари: Най-важното, което исках да предам на учениците си, е стремежът към знанието. От съществено значение за мен е и възпитаването на любов към четенето. Силно се надявам да съм била от учителите, които успяват да превърнат това занимание не само в поредния урок, а в приключение за децата.

 Друга важна цел беше да развия у тях комуникационни умения. Те са неизменна част от обучителния процес – децата се учат да четат и да се изразяват, да представят материал пред класа, да казват стихотворения наизуст, да създават текстове и да подготвят презентации.

Веселина Георгиева: Опитах се да предам на учениците си любовта към знанието и постоянство – да не се отказват, когато срещат трудности. Тъй като преподавам математика и информационни технологии, във всеки един час се стремя да им покажа значимостта и приложението на наученото. Искам учениците ми да осъзнаят, че математиката е навсякъде около нас и знанията могат значително да подобрят нашия живот. В работата си по информационни технологии целя както придобиване на умения, така и на дигитална култура и изграждане на безопасно поведение в мрежата – нещо особено важно в съвременния свят. Децата сами се убедиха, че, когато работят, успехът идва.

 Друго основно умение, на което уча децата ежедневно, е работата в екип. Знам, че това е умение, което се изгражда постепенно и е важно да се започне отрано. Затова много залагам на проектната и екипната работа и смея да твърдя, че вече се забелязват успехи.

Людмила Боянова: Едно от най-важните неща в живота е да се справяме с различни предизвикателства и когато ни е най-трудно – да намерим сили и продължим напред. Това е основното, което искам да им предам. Дали съм успяла – ще покаже времето. Вярвам във всеки един от тях и съм горда, че бях техен учител.

– Има ли нещо, което научихте вие от тях?

Людмила Боянова: Да, толкова много неща, но най-вече да запазя детето в себе си.

Хатче Фари: Имам най-прекрасните ученици! И, да, безспорно децата са едни от най-добрите учители. Те са извор на мъдрост, чистота и въображение. Научих много неща от тях.

Веселина Георгиева: Във всяка малка главичка се крие огромна вселена от чувства, емоции, знания. Децата имат нужда да бъдат подкрепяни, за да покажат най-доброто от себе си. Видях, че когато вярвам в едно дете, то придобива самочувствие и увереност и може да се справи с предизвикателствата.

– С кое от постигнатото се гордеете най-много?

Хатче Фари: Гордея се с това, че имам възможността да работя с тези прекрасни ученици и учители в ОУ „Ал. Г.-Коджакафалията“. Наред със знанията и уменията, които развихме в часовете по български език и литература, с учениците от моя клас усъвършенствахме и уменията за личностно развитие. Те оцениха своите качества, осмислиха приоритетите си и си поставиха цели, за да реализират своя потенциал.

Веселина Георгиева: Гордея се с това, че помогнах на учениците от моя клас да се изградят като отбор и да създадат приятелства – а тези от ранните училищни години остават за цял живот.

Людмила Боянова : Всички техни успехи в различните области са повод за гордост, но може би най-много се гордея с това, че ми повярваха и станахме и приятели.

– Какви са вашите пожелания по повод 24 май?

Хатче Фари: С гордост да носим в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието!

Людмила Боянова : Желая на всички да са здрави, да мечтаят, да обичат, да творят и да вдъхновяват всеки, до когото се докоснат.

Веселина Георгиева: Бих желала да отправя едно предизвикателство към нашите ученици, като ще си позволя да цитирам Института за български език: „Написаното остава. Пиши правилно!“. 

 Нека знанието бъде пътеводната светлина в живота на нашите деца. Нека израснат достойни граждани на прекрасната ни родина. Честит празник!

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *